Горд син имал цар
На огромно царство господар.
Луната целувала замъка нощем
И бдяла над него още и още.
Слънцето топлело царството денем
И гонело надалеч черният мрак леден.
Животът бил хубав, животът бил лесен
Започвал със труд и завършвал със песен.
Но един ден сянка закрила небето лазурно
И огньове в ливадите запламтели бурно.
С тежки стъпки през ниви безбройни
Дракон бълвал пламъци знойни.
Царството гълтал огънят гладен
А драокнът ревнал за човешка кръв жаден.
Армия сбрал царят велики
И сили от цялото кралство свикал.
Рамо до рамо, глава до глава
Твърда, непобедима войска.
А отпред на бял кон, целият златен
Яздел синът на царя, гордо изправен.
“Напред” изкомандвал и море от метал
Се нахвърлило на дракона без милост и жал.
Драконът бълвал огньове бели
И мравките под него изгаряли цели.
Човек след човека могъщи и стройни
Геройски загивали царските войни.
С меч на две счупен, с щит раздробен
С ризница обгорена и шлем изкривен.
Пред дракона се изправил царският син
А драконът го погледнал през огън и дим.
Човек срещу звяра, светлина срещу мрак
Сред ниви изгорели и армия избита до крак.
А някъде отдалече слънце пробило
И светлина заблестяла със страшна сила.
Вятър довеял песен прекрасна
И драконът обърнал главата ужасна.
Заслушал се той във звукът нежен
И легнал на земята с поглед премрежен.
Замахнал човекът с мечът в ръката
И с един замах му отрязал главата.
Мощно ‘Ура’ по полето отекнало
А нейде далече сълзите текнали.
Зад хълма на кон седяла девойка
И гледала към полето и странната двойка.
Човек срещу дракон, деца на земята
А във сърцата им още горяла враждата.
Капели сълзи, а под тях цветята
Съчувствали на майката за децата.
—————————————————
А поуката каква е от таз история тъжна?
Ще попитате вие, когато аз свърша.
Не убивайте земята, а спрете и помислете
Защото тя скърби по равно и за човек, и за цвете…
